Предбалкан.БГ

Село Търговище

Ранна история

Най-ранната история на селото би трябвало да се свързва с връх Болван в местността „Долна глама“, там са открити трайни следи от хора в пещерата „Тъмна дупка“. Местността е проучвана многократно от проф. Васил Миков и от части местното население помага при проучванията за произхода на селото през 20 век. Находките от пещерата са определи от средния палеолит и желязната епоха, като откритите находки са каменни инструменти и кости от пещерна хиена и пещерна мечка.

През Късната Античност и Ранното Средновековие около венеца на „Долня глама“ функционира комплекс от укрепления, част от поредица подобни съоръжения, охраняващи пътя през проход, най-близкото от които е на Черни връх над Чупрене. Главното укрепление е триетажна кула разположено на венеца върху Соколова чука. При проучването ѝ са открити множество останки от керамика, инструменти и дребни монети от III-VI век, както и по-късни византийски емисии.

При през венеца, водещ към „Тъмна дупка“, е открит късноантичен отбранителен пост с железни ножове и върхове на копия, както и буци желязна шлака. На самия връх Болван има останки от друго триетажно укрепление от местен камък с множество керамични фрагменти, инструменти, два фрагмента от мраморен корниз, монети от IV-VI век. В подножието на укрепленията, в обработваемите земи на „Златарке“, „Луке“ и към Попов дол, са откривани следи от плитки основи на временни жилища, вероятно свързани с фортификационните съоръжения.

Къснна история

Село Търговище е възникнало по всяка вероятност през периода от 1750 до 1800г. То е най-младото село от другите който го заобикалят. Неговите основоположници са трима търговци, затова и името му нарекли Търговище, които най-напред са се заселили в местността „Дедин дол“ - древно селище което носело името на един от търговците /Еремия/. Най-старата фамилия в селото била Савината от нея бил и търговеца Еремия. След Савината фамилия се появили и други фамилии като Танюркови, Стоилови, Ангелови, Маджарови и други. Жителите на селото се занимавали основно с животновъдство и земеделие, хората също така били с буен революционен характер, поради което селото дало трима доброволци за участие в Белоградчишкото въстание през 1850г против турското робство. Това били: Пенчо Ангелов който е убит в района на с. Върбово от турски заптиета и сега местността в която е убит носи името „Пенчина чука“, другите двама били дядо Йоцо и дядо Божин.

Още през турското робство Тодор Маджаров направил собствена тепавица в местността „Йовина ливада“ и започнал да изработва/преработва вълнени шаеци срещу заплащане. По негов пример и другите селяни започнали да строят тепавици и числото им достигнало 24 броя. По този начин селото от скотовъдно-земеделско станало занаятчийско. Но поради малките доходи от земеделие и занаятчийство, населението било принудено да имигрира в Америка, и да търсят доходи от друга де. За това през 1907г. започнали да имигрират в Северна Америка до момента в който през 1912г. била обявена войната с Турция. Почти няма къща в селото или околията, от която поне един човек да не е имигрирал към Америка. Но главно при хората силен фактор е била омразата срещу Турция и родолюбие към своя край накарало голяма част от хората да се завърнат към своя край и да се включат във войната още при обявяването на войната през 1912г.

През този период в селото се усещала властта на националната-либерална партия която била оглавена от Георги Божинов, който бил бурен участник в боевете на Шипка и Освобождението на България, поради което е бил главен авторитет на селото и хора го уважавали и следвали.

Тодор Маджаров бил избран да вземе участие като народен представител във Великото Народно Събрание за гласуване на конституцията на Княжество България през 1878г. Същото така имали двама-трима членове от Народната и Демократичната партия, а през 1908г. взели участие от новата Радикална партия /Виден Савин, Тодор Коцов, Мито Татаров/. Земеделци и комунисти не е имало. Веднага след края на войната през 1918г. и началото на 1919г. била сформирана земеделска дружина с председател Георги Монов и членове: Анто Цветков, Тодор Петров, Михайл Спасов, Киро Иванов Мицин, Тома Иванов Лилин, Стоян Колесаров и други. По същото време е била създадена Комунистическа партийна организация от Фердинанда Стефанова и учителя Тодор Петров /Троцки/ при секретар Младен Иванов Вълчев и активни членове: Костадин Човеин, Живко Гълъбов, Симеон Пърчов и други.

Членовете на двете партии още от създаването имат премеждия помежду си, главно основавайки се на лични или съседски премеждия, а не на политическа основа. Едва през 1920г. когато се завръща Ангел Стефанов от Америка, партийната организация започва да живее и земеделската организация се съживява. През 1919г. на проведените избори земеделската организация участва отделно и получава пълно мнозинство, като заема кметското място. Към края на 1920г. на кметските избори е избран земеделеца Трифон Симеонов.